Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал
Всяка болка, всяка радост -
със чертичка,
на лицето ми изографисал!
Днес съм тука
И будувам
В мислите си съм момиче...
По поляните,
все още тичам
Гоня вятъра
Споря със птици
С грохота на Океана
се надвиквам
Пускам разноцветни
хвърчила в небето
С пеперуди се надбягвам
И изпращам
всеки ден,
милион целувки,
към звездите и небето!
Те са моят вечен спътник
в лудориите и във игрите...
Днес съм тука...
Сребърни коси разляла
Със сърдечни болки
и болежки разни
Много радости
и скърби преживяла
Много мъдрост
от живота,
във букет събрала!
Искам само,
тоз "букет"- на Вас,
децата ми -
да го оставя!
Да ви служи!
Да ви пази!
Да ви учи!
Днес съм тук...
А утре ...
Кой ли знае,
към коя звезда
ще отпътувам...
Ще ви гледам
като от прозорец -
там отгоре,
от небето...
А когато вятъра
разроши ви косите -
знайте - Аз съм!
Аз докосвам
ви с любов
и ви Благославям
Valentina Mitova
11/09/2022