БУКЕТ ОТ РОЗИ...
През невидимите стъпки във деня ти,
аз тайно тръгнал съм към твоята душа,
с мен само взех две думи от съня ти -
в букет от рози нямо вплетох тез слова.
И щом видя Теб, цветята ти ще вземеш,
ще ги притиснеш нежно към гръдта си,
ще се усмихнеш... и отново ще поемеш
по видимите стъпки на деня си...
Макар че няма аз пред Теб да ги призная,
щом вечер тихичко заспиш, във твоя сън,
те - думите - пак ще разцъфтят в омая му,
с аромат на рози... долетял отвън...
09.06.07
© Ивайло Яков Всички права запазени