Jun 23, 2007, 1:46 PM

БУКЕТ ОТ РОЗИ...

  Poetry
1.5K 0 14
 

                 БУКЕТ ОТ РОЗИ...


През невидимите стъпки във деня ти,

аз тайно тръгнал съм към твоята душа,

с мен само взех две думи от съня ти -

в букет от рози нямо вплетох тез слова.


И щом видя Теб, цветята ти ще вземеш,

ще ги притиснеш нежно към гръдта си,

ще се усмихнеш... и отново ще поемеш

по видимите стъпки на деня си...


Макар че няма аз пред Теб да ги призная,

щом вечер тихичко заспиш, във твоя сън,

те - думите - пак ще разцъфтят в омая му,

с аромат на рози... долетял отвън...


09.06.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно! Радвам се, че открих теб и стиховете ти! Много харесвам стила ти!
  • ОБИЧАЙ,ОБИЧАЙ,ОБИЧАЙ и бъди благословен с обичта на Истинската за тебе женаПрекрасно чуство е Любовтааааааааааааааа............
  • Не са ми нужни думи вдъхновени,
    щом погледът ти нежен ми шепти,
    щом в розите заключил си за мене
    сърцето си, което влюбено тупти!
    * * *
    С нежност се разлистват думите в стиха ти! Поздравче, Иво!
  • Благодаря!
  • Прочетох няколко пъти и не мога да откъсна очи - толкова е прекрасно!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...