10.10.2014 г., 14:44

Буквено-хартиен свят

1.4K 1 28

Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,

и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.

 

Но е пълен с уютност и плам,
същността си, душата  изливам.
Вплитам нишчици приказност там,
букви в пеещи ноти повивам.

 

Пипи - тя е до мен неотлъчно.
Някой път принцът мярка се снажен.
Моделирам си дяволи сръчно
и предмети говорещи даже.

 

Оцветявам сълзите с мастило
(с грамче, две ми олеква тъгата).
От усмивките правя хвърчило,
литват щастийца малки крилати.

 

Този свят е за някой различен,
но спасителен сал е за мене.
В него смея се, плача, обичам
и се скривам от хаоса земен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дааа, любим наш общ свят
    Благодаря, Манолов (и... за останалите коментари)
    Ели, Ена, Ками и на вас, момичета
  • Браво! И аз си имам подобен!
  • "Този свят е за някой различен,
    но спасителен сал е за мене.
    В него смея се, плача, обичам
    и се скривам от хаоса земен."
    !!!

    Да, ама от нас не можеш да се скриеш
    Чета те с удоволствие и се чувствам добре в твоя свят
    ((( )))
  • Прекрасно ще е всеки от нас да си има такъв свят,
    където да се "скрием от хаоса земен", за да изливаме душата си
    и "с грамче, две да ни олеква тъгата"!
    Поздрави, Жан!
    Желая ти много "хвърчила"!!!
  • Вале, само ти можеш да ме разсмееш така зверски рано, рано Как няма да те взема на сала - мятай се с подскоци, вече имаш опит
    Така е Мисана Благодаря!
    Дани, радвам се, че съм ти създала топла емоция :*

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...