Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам,
същността си, душата изливам.
Вплитам нишчици приказност там,
букви в пеещи ноти повивам.
Пипи - тя е до мен неотлъчно.
Някой път принцът мярка се снажен.
Моделирам си дяволи сръчно
и предмети говорещи даже.
Оцветявам сълзите с мастило
(с грамче, две ми олеква тъгата).
От усмивките правя хвърчило,
литват щастийца малки крилати.
Този свят е за някой различен,
но спасителен сал е за мене.
В него смея се, плача, обичам
и се скривам от хаоса земен.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Благодаря, Манолов (и... за останалите коментари)
Ели, Ена, Ками и на вас, момичета