10 окт. 2014 г., 14:44

Буквено-хартиен свят

1.4K 1 28

Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,

и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.

 

Но е пълен с уютност и плам,
същността си, душата  изливам.
Вплитам нишчици приказност там,
букви в пеещи ноти повивам.

 

Пипи - тя е до мен неотлъчно.
Някой път принцът мярка се снажен.
Моделирам си дяволи сръчно
и предмети говорещи даже.

 

Оцветявам сълзите с мастило
(с грамче, две ми олеква тъгата).
От усмивките правя хвърчило,
литват щастийца малки крилати.

 

Този свят е за някой различен,
но спасителен сал е за мене.
В него смея се, плача, обичам
и се скривам от хаоса земен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дааа, любим наш общ свят
    Благодаря, Манолов (и... за останалите коментари)
    Ели, Ена, Ками и на вас, момичета
  • Браво! И аз си имам подобен!
  • "Този свят е за някой различен,
    но спасителен сал е за мене.
    В него смея се, плача, обичам
    и се скривам от хаоса земен."
    !!!

    Да, ама от нас не можеш да се скриеш
    Чета те с удоволствие и се чувствам добре в твоя свят
    ((( )))
  • Прекрасно ще е всеки от нас да си има такъв свят,
    където да се "скрием от хаоса земен", за да изливаме душата си
    и "с грамче, две да ни олеква тъгата"!
    Поздрави, Жан!
    Желая ти много "хвърчила"!!!
  • Вале, само ти можеш да ме разсмееш така зверски рано, рано Как няма да те взема на сала - мятай се с подскоци, вече имаш опит
    Така е Мисана Благодаря!
    Дани, радвам се, че съм ти създала топла емоция :*

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...