11.12.2008 г., 16:06

Бумеранг

955 0 7

.

 

             (На Любо) 

 

 

Все така –

да не слага на душата си ръб,

той жена си

към другите слага със гръб.

Да, но бирата тук

е добра и студена,

а жена му – жена му

с лице е към мене...

И с жена му – с жена му

май нещо сме двама.

А пък него го няма!

А пък него го няма! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За това, което си мисля след коментара ти, баща ти би следвало да ми хвърли як бой. Добре че не съм му под ръка... Още по-добре, че не си ми и ти - тогава и два боя ще са ми малко...
  • Ха-Ха!!!Много добро!Бих казала, дори... неверятно!


    ПОЗДРАВ И
  • И ти си ми слабост!Щото ме кефиш!
    Саш...
  • Нищо скрито - това е един от най-красивите ми спомени. От миналия век, за съжаление... Любо е мой близък приятел от Варна, тогава, лято беше, си седяхме на биричка в "Млечния бар" пред Общината - фонтанът в центъра - и те ме черпеха бира, тъкмо ми бяха казали, че ще се женят... Ама една жена - като за двама отличника... Той е филолог и им написах тази приятелска закачка, тогава още можех да реагирам на секундата... И -шушу-мушу" - скри се тя някъде, такива неща са неподвластни на никое въображение, само Животът може да ти ги сервира - и се върна с един пакет с дънковата си пола - подариха ми я, да съм си я гледал, като ми се прииска такава жена.... Заковах я на стената в квартирата си, но след време на друга хубавица точно й залепна на задника, та ми я взе... И досега съжалявам. Ако се разпростирам в такива подробности е с тайната надежда Любо да прочете това и да ми се обади, загубихме си с годините контакта...
  • последно - от коя страна на жената е хубаво да си в случая ...

    мелодично ...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...