11 дек. 2008 г., 16:06

Бумеранг

958 0 7

.

 

             (На Любо) 

 

 

Все така –

да не слага на душата си ръб,

той жена си

към другите слага със гръб.

Да, но бирата тук

е добра и студена,

а жена му – жена му

с лице е към мене...

И с жена му – с жена му

май нещо сме двама.

А пък него го няма!

А пък него го няма! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За това, което си мисля след коментара ти, баща ти би следвало да ми хвърли як бой. Добре че не съм му под ръка... Още по-добре, че не си ми и ти - тогава и два боя ще са ми малко...
  • Ха-Ха!!!Много добро!Бих казала, дори... неверятно!


    ПОЗДРАВ И
  • И ти си ми слабост!Щото ме кефиш!
    Саш...
  • Нищо скрито - това е един от най-красивите ми спомени. От миналия век, за съжаление... Любо е мой близък приятел от Варна, тогава, лято беше, си седяхме на биричка в "Млечния бар" пред Общината - фонтанът в центъра - и те ме черпеха бира, тъкмо ми бяха казали, че ще се женят... Ама една жена - като за двама отличника... Той е филолог и им написах тази приятелска закачка, тогава още можех да реагирам на секундата... И -шушу-мушу" - скри се тя някъде, такива неща са неподвластни на никое въображение, само Животът може да ти ги сервира - и се върна с един пакет с дънковата си пола - подариха ми я, да съм си я гледал, като ми се прииска такава жена.... Заковах я на стената в квартирата си, но след време на друга хубавица точно й залепна на задника, та ми я взе... И досега съжалявам. Ако се разпростирам в такива подробности е с тайната надежда Любо да прочете това и да ми се обади, загубихме си с годините контакта...
  • последно - от коя страна на жената е хубаво да си в случая ...

    мелодично ...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...