11 дек. 2008 г., 16:06

Бумеранг

953 0 7

.

 

             (На Любо) 

 

 

Все така –

да не слага на душата си ръб,

той жена си

към другите слага със гръб.

Да, но бирата тук

е добра и студена,

а жена му – жена му

с лице е към мене...

И с жена му – с жена му

май нещо сме двама.

А пък него го няма!

А пък него го няма! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За това, което си мисля след коментара ти, баща ти би следвало да ми хвърли як бой. Добре че не съм му под ръка... Още по-добре, че не си ми и ти - тогава и два боя ще са ми малко...
  • Ха-Ха!!!Много добро!Бих казала, дори... неверятно!


    ПОЗДРАВ И
  • И ти си ми слабост!Щото ме кефиш!
    Саш...
  • Нищо скрито - това е един от най-красивите ми спомени. От миналия век, за съжаление... Любо е мой близък приятел от Варна, тогава, лято беше, си седяхме на биричка в "Млечния бар" пред Общината - фонтанът в центъра - и те ме черпеха бира, тъкмо ми бяха казали, че ще се женят... Ама една жена - като за двама отличника... Той е филолог и им написах тази приятелска закачка, тогава още можех да реагирам на секундата... И -шушу-мушу" - скри се тя някъде, такива неща са неподвластни на никое въображение, само Животът може да ти ги сервира - и се върна с един пакет с дънковата си пола - подариха ми я, да съм си я гледал, като ми се прииска такава жена.... Заковах я на стената в квартирата си, но след време на друга хубавица точно й залепна на задника, та ми я взе... И досега съжалявам. Ако се разпростирам в такива подробности е с тайната надежда Любо да прочете това и да ми се обади, загубихме си с годините контакта...
  • последно - от коя страна на жената е хубаво да си в случая ...

    мелодично ...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...