6.07.2013 г., 1:43

Бургаски вечери

1.2K 0 24

(с надежда за Гого от Тоника)


Как ми връщаш бургаските вечери -
всеки път, щом звучи песента.
И политат мечти неизречени
в остарели далечни лета.


А пък времето, хвърлило мрежите,
мили спомени сръчно плете.
И се срещат при залез копнежите
на мечтател, останал дете.


Аз не вярвам в прекършени полети.
Няма гларус, летящ без крила.
Още много усмихвай се! Моля те!
В тази тънка бургаска мъгла.


Надживял ветровете и бурите
при зеления бряг остани.
За да чуеш как в изгрева втурнати
песента ти въздъхват вълни!


(Търсач на бисери)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон пред паметта му!
  • Благодаря ви - Вальо и Санвали! Много обичам Тоника, а този стих е моята искрена надежда за Гого!
  • Красиво!!
  • Много, много хубаво!
  • Благодаря ви, приятели! Аз съм роден в Бургас и първите години от детството си прекарах там. Обичам Тоника от първата до последната им песен, и болестта на Гого наскърби сърцето ми! Знам обаче, че той ще бъде обичан и запомнен, защото той и останалите от групата оставиха следи в душите на много българи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...