6 jul 2013, 1:43

Бургаски вечери

  Poesía » Civil
1.2K 0 24

(с надежда за Гого от Тоника)


Как ми връщаш бургаските вечери -
всеки път, щом звучи песента.
И политат мечти неизречени
в остарели далечни лета.


А пък времето, хвърлило мрежите,
мили спомени сръчно плете.
И се срещат при залез копнежите
на мечтател, останал дете.


Аз не вярвам в прекършени полети.
Няма гларус, летящ без крила.
Още много усмихвай се! Моля те!
В тази тънка бургаска мъгла.


Надживял ветровете и бурите
при зеления бряг остани.
За да чуеш как в изгрева втурнати
песента ти въздъхват вълни!


(Търсач на бисери)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон пред паметта му!
  • Благодаря ви - Вальо и Санвали! Много обичам Тоника, а този стих е моята искрена надежда за Гого!
  • Красиво!!
  • Много, много хубаво!
  • Благодаря ви, приятели! Аз съм роден в Бургас и първите години от детството си прекарах там. Обичам Тоника от първата до последната им песен, и болестта на Гого наскърби сърцето ми! Знам обаче, че той ще бъде обичан и запомнен, защото той и останалите от групата оставиха следи в душите на много българи!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...