25.03.2018 г., 19:20

Буря

561 0 0

 

Буря връхлетя нощта.

Буря порази и мен.

Бурята бушува в сърцето.

Гнева събуди тя в мен.

 

Нима е лесно да заспиш.

С една любов разбита до основи.

Нима е лесно да мълчиш.

И да гълташ таз отрова.

 

Като буря в живота ми се появи.

Сега на чуждото нещастие,

свое щастие ти градиш.

Защо така? Кажи!

 

Нима не познаваш болката,

от една любов изгубена !

Разбила нашите мечти!

Нима не си виновен ти!

 

Ти беше първата любов!

Ти беше любовта,

сега си ти една лъжа.

Една изгубена мечта.

 

Във вечна обич се закле.

Защо ме нарани?

Защо гневна ме остави ти?

Защо? Кажи!

 

Достатъчно тъга ми причини.

Но по-силна ме направи ти.

Гневът ми бавно ще утихне.

Бурята в сърцето ми ще затихне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...