Спотаена бледорозова усмивка,
докосва нежно дневното очарование.
Понякога се мисля за щастлива,
усещам всичко, всички,
но се питам често щастие това ли е?
Да бъда нежна и смирена,
да търся любопитно отговори в другите...
Понякога тъй лесно бивам заменена,
като тъмния нюанс на всяка лунна вечер
неизбежно връщам се към себе си,
защо ли трудно е?
След всяка буря идва тишината
и в нея, бродейки, в руини се обгръщам,
сред тях и аз съм, ако за кратко не била съм мен самата,
на прощаване целувам се
и към шума се връщам.
© Петя Маркова Всички права запазени