valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
12.05.2009 г., 14:37 ч.

Буря 

  Поезия
466 0 7

Вълните се разбиваха в скалата.
Венците им се пенеха от гняв.
Времето поглъщаше мъглата
от злобата, строшена между тях.

Месецът, от гледката посърнал,
жълтееше зад облачни талази,
искаше звездите да прегърне,
от бурята страха им да опази.

Лаеха студено ветровете
и с ноктите си дращеха скалата.
Разсърдено се мяташе морето
и блъскаше гнева си в тишината.

Заплитаха се мрежите в таляна
и пълнеха очите с водорасли.
Бурята размахваше закани.
Светкавици се смееха двугласни.

Скалата бе гранитно мълчалива.
Блестеше мокра нейната снага.
Ако на бури беше податлива,
тя щеше да е символ на страха.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еееее, страхотен стих, Вал! "Ако на бури беше податлива тя щеше да е символ на страха" Много образно и силно звучи. Хареса ми много!!!
  • Много силен стих, Вал!
  • Стихът много ми допадна.
    Защото обичам стихиите...
    Поздрав!
  • скалата си е скала....!
    независимо от бурите!!!
    поздравления , Вальо за красотата!

  • Невероятна картина на бурята си пресъздал!
  • хубаво, много описателно ...поздрав !
  • Скалата бе гранитно мълчалива.
    Блестеше мокра нейната снага.
    Ако на бури беше податлива,
    тя щеше да е символ на страх..
    Майстор си ти...Вальо!!
Предложения
: ??:??