Дълго във небето птиците кръжаха,
може би на бурята предвестник;
всички слънчеви мечти за миг умряха,
даже и за мене неизвестни.
Дълго гледах тези птици черни,
знаех, че така и ще дочакам;
и над улицата синкаво-вечерна
бурята надвисна и заплака.
© Светломира Симеонова Всички права запазени