14.07.2016 г., 18:06 ч.

Бурята 

  Поезия
403 0 2

бурята

вън от същността ми

е всичко

което някога

съм имала

тишината

оплетена във веригите

на вътрешните ми органи

е едно нищо

което никога не е било

мое

все падам нагоре

засмукана от костите

на отрязаните си криле

все се давя в плиткото

изплаквайки кръвта

на удушените си хриле

мога единствено да вървя

но краката ми стъпват

по земята

по принуда

и се спъват

в неизлечимата си шизофрения

 

преди казвах – дай ми да летя

сега ще летя

и да не ми дадеш

преди умолявах

да дишам под вода

сега ще плувам вечно

без разрешение

и да се пребия

и да се удавя

и да умра?

в бурята

няма да съм по-мъртва

отколкото

в тишината

 

© Димитра Канева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??