Бурята
бурята
вън от същността ми
е всичко
което някога
съм имала
тишината
оплетена във веригите
на вътрешните ми органи
е едно нищо
което никога не е било
мое
все падам нагоре
засмукана от костите
на отрязаните си криле
все се давя в плиткото
изплаквайки кръвта
на удушените си хриле
мога единствено да вървя
но краката ми стъпват
по земята
по принуда
и се спъват
в неизлечимата си шизофрения
преди казвах – дай ми да летя
сега ще летя
и да не ми дадеш
преди умолявах
да дишам под вода
сега ще плувам вечно
без разрешение
и да се пребия
и да се удавя
и да умра?
в бурята
няма да съм по-мъртва
отколкото
в тишината
© Димитра Канева All rights reserved.
