Бягах и се връщах
Бягах от другите.
Бягах от всички.
Бягах от теб.
А все още си тук.
Успях да избягам само от себе си.
Прощавах на другите.
Прощавах на всички.
На теб дори простих.
Ти ще ми простиш ли?
Аз на себе си - не успях.
Бягах, но защо се връщах?
Прощавах, но кой на мен ще прости?
Непозната за себе си,
изгубена във своя дом,
безпътна по пътя,
безнадеждна от обич.
Все тръся
все питам
и тайничко плача,
та нима някой иска да знае това?
Избягах, за да те намеря.
Простих ти, за да мога с теб да сгреша.
Сега не съм аз.
Сега е само самота.
Съдбата се отказа от мен
и сама не знае дали ме има.
Ти знаеш ли?
Избягай при мен. Намери ме.
Макар да не зная дали ме има.
А може би,
само когато ме търсиш,
само когато бягаш към мен,
само тогава съдбата
се сеща бегло за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Тополарова Всички права запазени
