Бягах и се връщах
Бягах от другите.
Бягах от всички.
Бягах от теб.
А все още си тук.
Успях да избягам само от себе си.
Прощавах на другите.
Прощавах на всички.
На теб дори простих.
Ти ще ми простиш ли?
Аз на себе си - не успях.
Бягах, но защо се връщах?
Прощавах, но кой на мен ще прости?
Непозната за себе си,
изгубена във своя дом,
безпътна по пътя,
безнадеждна от обич.
Все тръся
все питам
и тайничко плача,
та нима някой иска да знае това?
Избягах, за да те намеря.
Простих ти, за да мога с теб да сгреша.
Сега не съм аз.
Сега е само самота.
Съдбата се отказа от мен
и сама не знае дали ме има.
Ти знаеш ли?
Избягай при мен. Намери ме.
Макар да не зная дали ме има.
А може би,
само когато ме търсиш,
само когато бягаш към мен,
само тогава съдбата
се сеща бегло за мен.
© Диляна Тополарова All rights reserved.
