Бягай,, страннико,
не сме туй що бяхме,
когато три морета владяхме.
Бягай страннико,
тук е пълно с гладни хора,
а по лицата им изписана умора.
Бягай, страннико,
измамени сме ний от тез,
дето трябва да ни водят.
Бягай, страннико,
тук бедните за трошици хляб се молят.
Бягай, страннико,
назад недей поглежда.
Не ще намериш тук надежда.
© Антония Петкова Всички права запазени
назад недей поглежда.
Бягай и търси надежда !