Бягай,, страннико,
не сме туй що бяхме,
когато три морета владяхме.
Бягай страннико,
тук е пълно с гладни хора,
а по лицата им изписана умора.
Бягай, страннико,
измамени сме ний от тез,
дето трябва да ни водят.
Бягай, страннико,
тук бедните за трошици хляб се молят.
Бягай, страннико,
назад недей поглежда.
Не ще намериш тук надежда.
© Антония Петкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
