Бягай от тук, избягай!
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт.
Хиляди нощи в пустиня,
в бетон,
в окови!
И викът на поражението
отеква. Празен!
Празно сърце
на човек, затворен в себе си.
Бягай, избягай! И върни се!
Когато ни погребат!
И викът на отмъщението,
все така празен,
празен,
празен!
© Андреас Баадер Всички права запазени