Бягай от тук, избягай!
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт.
Хиляди нощи в пустиня,
в бетон,
в окови!
И викът на поражението
отеква. Празен!
Празно сърце
на човек, затворен в себе си.
Бягай, избягай! И върни се!
Когато ни погребат!
И викът на отмъщението,
все така празен,
празен,
празен!
© Андреас Баадер All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
