21.12.2006 г., 20:48

Бягство

1K 0 7

Бягство

 

 

В устието на забравена река

ще се опитам

да се скрия.

Ще легна под клоните

на самотните дървета,

за да се помоля

за парченце тишина.

Там ще срещна

причудливите

надежди

на забравените мисли

и порива им за живот

ще ме накара

да си спомня

пак за теб.

Но аз ще ги отхвърля!

Не искам

да си спомням

за умрелите копнежи

и лъжите неизказани!

Не искам да се връщам

по страниците

пожълтели!

Да моля ветрите,

да ме отвлекат

и да ме заведат

в устието на забравена река,

където

да се опитам да се скрия

от теб.

Не те обичам вече ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисля, че за стихотворенията римата е на първо място, но както и да е ...
  • Хубаво пишеш,имаш много добри идеи,но се постарай малко над римите.Поздрави!
  • Благодаря все пак
  • защо не го обичаш вече човекааа яко е.
  • Благодаря Ви

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...