21.12.2006 г., 20:48

Бягство

1K 0 7

Бягство

 

 

В устието на забравена река

ще се опитам

да се скрия.

Ще легна под клоните

на самотните дървета,

за да се помоля

за парченце тишина.

Там ще срещна

причудливите

надежди

на забравените мисли

и порива им за живот

ще ме накара

да си спомня

пак за теб.

Но аз ще ги отхвърля!

Не искам

да си спомням

за умрелите копнежи

и лъжите неизказани!

Не искам да се връщам

по страниците

пожълтели!

Да моля ветрите,

да ме отвлекат

и да ме заведат

в устието на забравена река,

където

да се опитам да се скрия

от теб.

Не те обичам вече ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисля, че за стихотворенията римата е на първо място, но както и да е ...
  • Хубаво пишеш,имаш много добри идеи,но се постарай малко над римите.Поздрави!
  • Благодаря все пак
  • защо не го обичаш вече човекааа яко е.
  • Благодаря Ви

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...