21 dic 2006, 20:48

Бягство

  Poesía
1K 0 7

Бягство

 

 

В устието на забравена река

ще се опитам

да се скрия.

Ще легна под клоните

на самотните дървета,

за да се помоля

за парченце тишина.

Там ще срещна

причудливите

надежди

на забравените мисли

и порива им за живот

ще ме накара

да си спомня

пак за теб.

Но аз ще ги отхвърля!

Не искам

да си спомням

за умрелите копнежи

и лъжите неизказани!

Не искам да се връщам

по страниците

пожълтели!

Да моля ветрите,

да ме отвлекат

и да ме заведат

в устието на забравена река,

където

да се опитам да се скрия

от теб.

Не те обичам вече ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мисля, че за стихотворенията римата е на първо място, но както и да е ...
  • Хубаво пишеш,имаш много добри идеи,но се постарай малко над римите.Поздрави!
  • Благодаря все пак
  • защо не го обичаш вече човекааа яко е.
  • Благодаря Ви

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...