2.12.2011 г., 19:55

Бягство

1.1K 1 7

 

           Бягство

 

Тази нощ няма къде да отида,

нито да чуя познат глас

и свой сред чуждите да видя.

Тази нощ колко сама съм аз!

А така исках някъде да избягам,

да се скрия сама в пустошта

и душата ранена  да страда

в най-мрачния кът на света.

И вървях без път,

                       без посока,

                                далече,

там, където спят ветрове,

там, където и птиците вечер

уморено прибират криле.

Тази нощ няма къде да отида,

нито да чуя познат глас.

Избягах от всички,

                    но сърцето ми пита:

                                 Как да избягам

                                      от себе си аз?!

 

   Таня Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сиси,Жени,Чоно и Ваня,както казват КОГАТО НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДЕШ-ЕЛА НА СЕБЕ СИ!Нашата вътрешна същност и светоусещане-няма къде да избягаме или да се скрием от самите нас!
  • Срахотен стих,разчувстваме.Поздравления!
  • Браво, Таня!Не можеш от себе си да избягаш ! Знам го...
  • ...Как да избягам от себе си аз!?...
    Не можеш, мила!
    Трябва да се бориш.Знам, че трудно...
  • ЕЛИ,ВАНЯ,сърдечно Ви благодаря!!!Навярно и вие сте почувствали,че най-дългият път е пътят към себе си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...