Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра.
Има неща, които ме карат да се смея.
Но сега те са дълбоко погребани в миналото.
Оставих ги там толкова далеч.
Замених моя хумор с моята болка.
Ще бъда щастлив в деня, когато умра.
Помниш ли, когато ти казах, че те обичам?
Ами, забрави го, взимам го обратно.
Бях просто глупаво дете.
Взимам си обратно всяка дума, която казах.
© Емил Богданов Всички права запазени