Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...

Събрал спомените си в прашната кутия.

Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...

Непотребна, като ръждясала тенекия... 

Но да се върнем малко по-назад...

когато просто бяхме влюбени.

За нас не съществуваше кръговрат,

нямаше начин да бъдем един за друг изгубени.

Любов... въздишки и още нещо...

четири очи, до болка влюбени...

голо тяло... и то горещо,

но уви, това са само спомени.

Жадуваме душите и телата си,

но животът не ни е дал шанс.

Ще се събуждаме сутрин в леглата си...

с други тела до нас.

Не че не се обичаме,

но просто няма как...

грешно е по чужди пътища да се увличаме,

ако е писано, ще се срещнем пак...

                                                                      `Евелина_