Бяхме
Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...
Събрал спомените си в прашната кутия.
Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...
Непотребна, като ръждясала тенекия...
Но да се върнем малко по-назад...
когато просто бяхме влюбени.
За нас не съществуваше кръговрат,
нямаше начин да бъдем един за друг изгубени.
Любов... въздишки и още нещо...
четири очи, до болка влюбени...
голо тяло... и то горещо,
но уви, това са само спомени.
Жадуваме душите и телата си,
но животът не ни е дал шанс.
Ще се събуждаме сутрин в леглата си...
с други тела до нас.
Не че не се обичаме,
но просто няма как...
грешно е по чужди пътища да се увличаме,
ако е писано, ще се срещнем пак...
`Евелина_
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евита Всички права запазени
