28.03.2025 г., 12:10

Бяхме Приятели. Дали?

376 5 12

Като се върна назад... във времето,

когато за първи път пишех поезия!

Тогава сегашните стари поети си правехме

пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?

 

Дори вече не се познаваме и дори...

кой беше ти, Бога ми, забравихме. Защо?

Къде загубихме любовта към поезията!?

Или пораснахме, срамуваме се, че с нищожни

в едно братство съществуваме.

 

Тъжно нали ...като видя уж Приятели

но отдавна забравили какво е това.

Не споделям коментари, не свалям слова.

Бога ми, замислям се... затуй ли България,

е в тази беда. Тъжно нали, а бяхме Приятели.

Дали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавия коментар Ванка за любими и за голямото разбиране!Прав си за всичко това !До нови и по оптимистични!
  • Така е, Ангеле! Коя е причината за отчуждението между хората! Много са причините! Според мен една от причините е съществуващият строй.При капитализма и демокрацията от днешен тип, също има значение. Живот в условия на конкуренция, където всеки се стреми да оцелява, често пъти за сметка на другия. Стремежа да бъде пръв, човек се откъсва от другите и понякога си пробива път с лакти...Така е в бизнеса, в търговията, в спорта, в поезията, в конкурсите от най-различно естество, във всичко. Тъжно нали, но е факт! Някъде прочетох една фраза: " Приятелството е живот, отдаден в служба на друг живот."... Благодаря за споделеното!
  • Както винаги точен си,Приятелю!Темата е болезнена защото не се касае само за обикновенните ,приятелства а и за това че лесно забравяме за собствена изгода!Благодаря,Приятелю и за любими!Младене!!!
  • Да, затуй България е в тази беда. Прав си, Приятелю!
    Българинът е прекалено материален, за да е способен на истинско приятелство.
    Вълнуваш, Ачо!
  • Благодаря,Росе,до нови🌹!
    Благодаря,Наташа за любими!💐

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...