28 mar 2025, 12:10

Бяхме Приятели. Дали?

  Poesía
378 5 12

Като се върна назад... във времето,

когато за първи път пишех поезия!

Тогава сегашните стари поети си правехме

пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?

 

Дори вече не се познаваме и дори...

кой беше ти, Бога ми, забравихме. Защо?

Къде загубихме любовта към поезията!?

Или пораснахме, срамуваме се, че с нищожни

в едно братство съществуваме.

 

Тъжно нали ...като видя уж Приятели

но отдавна забравили какво е това.

Не споделям коментари, не свалям слова.

Бога ми, замислям се... затуй ли България,

е в тази беда. Тъжно нали, а бяхме Приятели.

Дали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавия коментар Ванка за любими и за голямото разбиране!Прав си за всичко това !До нови и по оптимистични!
  • Така е, Ангеле! Коя е причината за отчуждението между хората! Много са причините! Според мен една от причините е съществуващият строй.При капитализма и демокрацията от днешен тип, също има значение. Живот в условия на конкуренция, където всеки се стреми да оцелява, често пъти за сметка на другия. Стремежа да бъде пръв, човек се откъсва от другите и понякога си пробива път с лакти...Така е в бизнеса, в търговията, в спорта, в поезията, в конкурсите от най-различно естество, във всичко. Тъжно нали, но е факт! Някъде прочетох една фраза: " Приятелството е живот, отдаден в служба на друг живот."... Благодаря за споделеното!
  • Както винаги точен си,Приятелю!Темата е болезнена защото не се касае само за обикновенните ,приятелства а и за това че лесно забравяме за собствена изгода!Благодаря,Приятелю и за любими!Младене!!!
  • Да, затуй България е в тази беда. Прав си, Приятелю!
    Българинът е прекалено материален, за да е способен на истинско приятелство.
    Вълнуваш, Ачо!
  • Благодаря,Росе,до нови🌹!
    Благодаря,Наташа за любими!💐

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...