myworld (Аз)
284 845
6.06.2015 г., 21:58 ч.

Бяла 

  Поезия
377 1 3

на баба ми

 

"Почерниха земята ни, момче"..
в нощите разказваше ми баба,
от питата отчупваше парче,
но в гърлото засядаше ми хляба.
И кипваше във вените кръвта..
а буцата превръщаше се в камък,
тъй черна бе в очите ми нощта
и простичка надежда в нея нямах.
"Почерниха небето ни, момче"..
тихичко разказваше ми баба,
тук слънцето отдавна не пече,
Родината превърнаха във рана.
"Аз също ще угасна във нощта
и тайно в гроба си ще страдам,
почерниха земята ни, кръвта,
но мене запомни ме бяла!"

 

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??