Бяла
на баба ми
"Почерниха земята ни, момче"..
в нощите разказваше ми баба,
от питата отчупваше парче,
но в гърлото засядаше ми хляба.
И кипваше във вените кръвта..
а буцата превръщаше се в камък,
тъй черна бе в очите ми нощта
и простичка надежда в нея нямах.
"Почерниха небето ни, момче"..
тихичко разказваше ми баба,
тук слънцето отдавна не пече,
Родината превърнаха във рана.
"Аз също ще угасна във нощта
и тайно в гроба си ще страдам,
почерниха земята ни, кръвта,
но мене запомни ме бяла!"
© Аз All rights reserved.
