Бяла и добра

Поезия » Любовна

1.9K 0 4

Понякога съм бяла и добра...

Подобно на кокошчица - наивна,

полъгвам се по няколко зрънца,

трохичка обич - безперспективна

запалва в мене бяла светлина.

Тя може като слънце и луна

света ти да огрее, да осмисли,

или като светкавица една

пожари да запали в мойте мисли,

но от гърма стоиш, не чуваш нищо!

И светлината бавно се топи,

жарта угасва и пожарът стихва...

Чуй разума, той никога не спи,

напомня: грешките се плащат с лихва!

Но може ли човек да не греши?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Galina_B (Галина Белинска)

Благодаря за критичните думи, Nejnostt/Тодорова! Също и на Вас, Ева55 и Довереница/Дочка за отделеното време

2012-09-03T00:09:25+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Да може..., кой както може...!!!

2012-09-02T12:50:15+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Чуй разума, той никога не спи,
напомня: грешките се плащат с лихва!
Но може ли човек да не греши?"

Че хората със грешките растат,
със грешките душите помъдряват,
След грешките ни в този пъстър свят
следа безгрешна подир нас остава...

2012-09-02T12:46:23+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Важни прозрения, но можехте да изнесете като мото стиха на Петя Дубарова "Понякога съм бяла и добра...", за да не стои като плагиатство още в началото. Освен това допускате смесване на автор, лирически герой и говорител на произведението: "света ти да огрее, да осмисли,
или като светкавица една
пожари да запали в мойте мисли,". Иначе замисълът си струва като канава на стихотворението!

2012-09-02T10:18:48+03:00