Бяла магия
124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална.
Лъчите слънчеви в мъглата се прокрадват
и сякаш там вълшебство сътворяват,
магия бяла правят и ни радват,
на чудото подвластни ни оставят.
Кристалите пък засияват в блясък чуден,
със диаманти сякаш всичко е покрито,
за нов живот светът е пак пробуден,
а утрото с вълшебство е обвито.
Дали това реалност е или магия,
не знам, но ме омайва и не ще го крия.
10.01.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миро Всички права запазени
