4 552 резултата
Съзвездие – наниз от пендари,
на шията на вечер златна.
И месецът да грейне свари
сред синевата необятна…
Засвири вятър на пищялка, ...
  63 
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
 
Щом слънцето вее златни коси
и пари горещият вятър…
Безоблачно синьо небето блести.
Дошло е мечтаното лято.
Мами морето с лазурната шир ...
  76 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  64 
Всичко е в Мисълта...
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
  21 
Ти, който жаждата си утоляваш
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен ...
  43 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  89 
Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...
  54 
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...
  115 
Момиче-кокиче,
момиче мъниче,
стоиш си самичко,
пееш си тъжничко.
Ела,ела при мен, ...
  58 
На майка ми
Годините зачатък на листа са,
покълнали в дървото на живота.
Лъчите златоносна са украса,
играещи в глогинките с охота. ...
  105  16 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  101  10 
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
  179  14  34 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  70 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  77 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  63 
Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...
  120 
По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
  123  18 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  143  13  13 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  50 
Стара китара задрънка
шепа опърпани струни.
Млад чародеец разсипа
снопче от есенни думи.
Вятър-разбойник засвири ...
  72 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  197  13  26 
Виолетово-синя звездичка
обсипа дланите ми с лунен прах.
Оплете паяжина от комети.
Нашари я с блещукащ смях.
Косите на Вероника разпусна. ...
  115 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  238  28 
Тънка е нишката
на всяко разбиране,
тънка и фино плете
цветята в душевната
наша градина ...
  22 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  73 
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
  57 
"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
  68 
Ще рисувам тишина, с мирис на цветята.
С шум от плискаща вода, с полет на листата.
Ще рисувам тишина, сутрин със росата
или слънце след дъжда,с капки по тревата.
Ще рисувам тишина, с птички сладкопойни. ...
  118 
Ортодоксалната икона
рисува Господ по земята…
Дочуваш на ветреца стона
и шепнат приказки житата.
Дъбът, стаèн великопостник, ...
  408  27 
На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...
  82 
Извайвана от приливите морски
душата на поета чака тук.
Със вени, сплетени от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
  370  10  33 
Пътник жаден за капчица обич,
аз поспрях пред сърцето ти – праг;
минал низ от житейски тегоби,
се скитосвах немил и недраг!
Слънце морно поскри се зад лèса, ...
  151 
В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
  91 
Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...
  222  11  11 
Залез лута се в своя генезис,
в пурпур, охра и златен венец
и луна бледолика се глези;
с виолончелото свири щурец.
И къщята в капели от камък, ...
  99 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  72 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  102  11 
Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...
  64 
Мъгла - разбриданата плетка
се стеле в нощния сокак*,
луна - момиче с воалетка
и въздухът лютив първак…
Потрепва тъжната секвоя ...
  123 
Предложения
: ??:??