5 047 резултата
Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.
Танц и взрив, вълни, море, ...
  32 
С природата в синхрон сме —
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам. ...
  37 
По-хубаво е на село -
със звънтящите чанове,
чуващи се от далеч,
със сутрешният вик на петел,
с мириса на току изкосена трева, ...
  48 
За твоята градинка си мечтая -
Каква ли е? Представям си... разкош...
С ухание на пролетна омая
и лунна светлина във полунощ,
с концерта на щурците полудели ...
  72 
Ето- ширнал се е пак
син сапфир, зелен смарагд,
пухкав плащ от облак бял,
Слънчо ведро е изгрял.
Що тук диря? Радост? Блян? ...
  39 
Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...
  146 
Април се сви в дъждовната си риза,
по бузите му - капчици тъга.
Окапал цвят се вятърът разниза,
а всяка капка шепне му скръбта.
Не търси той утеха, нито прошка, ...
  135 
Там, в полето,
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...
  94 
Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...
  140 
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели. ...
  103 
Пак се спусна към мене дъжда
и ме близна с език по лицето.
Не прихващам от него ръжда,
затова е любим на сърцето.
И ме радва през всеки сезон- ...
  122 
С кристални мрежи вятърът оплете
съня на влюбени и пеперуди.
И каца мисълта ми пъстрокрила
на бузата ти — и те буди.
Полита, като нежен цвят, ...
  110 
Тя се приближи безшумно
дори елените не я чуха.
Сова и нощни ястреби я наблюдаваха,
анализираха я.
Тя дойде обвита в бяла роба — ...
  126 
Лалетата
Красивите цветя идват с пролетта,
със стъбла зелени и с цветни чашки.
Пробиват и израстват на майката земя,
с цветове различни, една голяма красота! ...
  117 
Корона от белия скреж
чертае пътека в небето.
Тихо шепти с нежен брътвеж,
пролет е, намига лалето.
Земята е с пудра в зори. ...
  174 
Плисна в прозорците слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува моряшки кадрил,
пее реката в душата.
Полет на дух и на птичи крила ...
  267  15 
Сън ли бе Ти или мисъл от вчера?
Спомена за теб в мъглата изчезва!
Кротко към мене се спуска потеря,
но снежната топка по тях ще замеря...
... и ето, виждам през очите на слепец, ...
  92 
Нощта е тъмна и спокойна,
Светът е заспал дълбоко.
Звездите светят над полята,
От небето високо.
Реката тече бавно и тихо, ...
  121 
Пролет моя, с прелест ненаситна,
пълна с блясък и нестихващи мечти,
пролет вдъхновяваща и чиста,
моя пролет, с птичи трели и лъчи.
Галиш, грееш с цветове лъчисти, ...
  237 
седя и бавно се зачитам
понеже погледът ми се пилее
така е рано и така е късно за
изумрудени пожари да пролет
сияят нечии зеници дори сега ...
  201 
Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят ...
  180 
Зора. Рисува с пръсти слънцето в небето
по облаците златни чудеса.
Дъхът на вятъра събужда из полета
магията наречена цветя.
Дърветата подготвени за бал ...
  219  23 
Син копринен ден блести,
бледи бисери огрява,
стрък зюмбюл се полюлява,
вихри веят, лик искри.
Слънце ясно, ручей див ...
  241 
Вече зелен е прозорецът,
беше до вчера хлад сив.
Пролет е, пролет е, пролет е!
Пролет, все още съм жив!
  169 
Едва поникнало през пролетта,
въпреки дъждовете и мъглите,
алената смърт на есен, вятъра,
еделвайсът в зима прероди се.
Някои казват, че рядък, ценен ...
  211 
Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...
  203 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  131 
Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
  142 
В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...
  218  13 
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
  340 
Ще задухат южни ветрове,
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...
  241 
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
  420  13 
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
  237 
Събуждат я природата цяла,
зимен сън що бе заспала,
пролетни напеви птичи,
зимата кожуха свали си!
О, пролет чакана,цветна; ...
  168 
Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...
  635  25 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
  275 
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...
  289 
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
  171 
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
  191 
Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...
  185 
Предложения
: ??:??