4 657 резултата
Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...
  11 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  28 
Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...
  13 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  79 
Красива, цветна тук е есента,
с обагрени и гиздави дървета.
През клоните премигва светлина,
а жълтите листа шумят в нозете.
Богата, щедра стъпва есента, ...
  104 
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
  156  13 
На приятелите в Откровения
Потърсете ме в сухия лист,
дето вятърът брулещ отрони…
И в замръкнал щурец - виолист,
който с трели тъгата ми гони!… ...
  126 
Мъртва есен. И листата
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...
  52 
***
През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
  42 
Дъждът прочувствено ръми
и по стъклото ми се стича.
Но той така и не изми
тъгата, че не ме обичаш!
С поредния корав юмрук ...
  103 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  56 
Един миражен кръстопът
без указателни табели…
Звездите всяка нощ искрят
на небосклоните къдели…
Прочувствен от хралупа стон ...
  127 
Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...
  131  11 
Вела, Вела, хубава девойка.
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
  46 
В следобеда на нейните думи
той намира пристан ленив.
Плавно минава кроткият юни
по брега насечен, пенлив.
В тишината под клони надвесени ...
  58 
Стени от древността
покрити със зеленина,
съкровища скрити
очакват да бъдат открити.
Това е Зеленият замък, ...
  110 
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук ...
  68 
Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...
  27 
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
  115  11 
Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...
  60 
Тишина в място толкова свято,
за което в предания знам.
И гора зашумяла, в която
аз се чувствам от Бога призван!
Стъпалата към Кръста те водят ...
  105 
Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...
  111  20 
Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...
  27 
Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони, ...
  75 
Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
  95  11 
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
  40 
Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе...
Нарисувай ми звезди...
Нарисувай ми очи...
Които ме търсят ...
  51 
Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.
Есента развяла златни къдрици ...
  166  10 
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...
  176  13 
Не ме оставяй просто да си тръгна
от болките ми стари изнурен.
Душата ми от горести обръгна,
от хапещия свят бях изморен…
Когато цъфне сребърна луната – ...
  166 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  62 
Златното на Есента,
Тази веща художница,
Без да иска се разля...
И обагри клони, листи
И треви... ...
  111 
Зефирен лъх и листопад
в камшмирите на топла вечер.
И аз съм вдъхновен и млад,
захвърлил тъжбити далече.
Бе осланена перуника - ...
  166 
Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
  211  23 
Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска ...
  314  17 
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
  138 
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
  126  13 
Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята,
да прави път на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила, ...
  51 
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
  118 
Часовникът като камбана
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една. сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...
  70 
Предложения
: ??:??