4 969 резултата
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  31 
Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
  20 
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...
  20 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  41 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  37 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  66 
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
  66 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  61 
Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата ...
  67 
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
  90 
Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
  67 
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
  147 
Белия люляк, блед и замислен
лекият повей полюшва.
синьо- сапфирен, светъл, лъчист е
етер копринен, заслушан
в песен лежерна, нежна, душевна, ...
  71 
Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...
  66 
Уморена от битки, от неспирни войни
със горчилка преглъщам, във гърдите тежи.
Защити ме от мрака, невъзможен мой свят,
претвори ме отново в раннопролетен цвят
Облечи ме във черно, със дантели, с корсет, ...
  46 
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
  71 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  57 
Пролетно бяло отрупва дърветата,
свежо ухае на дъжд и цветя.
Мартенско слънце разбужда цветчетата,
гали земята да никне трева.
Птички боричкат се, пърхат сред клоните, ...
  134  10 
Пролетно чудо
О, Боже, как създаде тази красота?
Тази Пролет как я сътвори?
Как разпали огъня в душата?
Може ли човек на туй да устои? ...
  72 
Мека пролет, тиха,
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!
Далечен гръм и тътен на промяна, ...
  67 
Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта, ...
  52 
Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...
  38 
Шушулките на облаците пукат-
изсипва се на едри капки дъжд
надеждата ,че пролетта е тук
и няма да си тръгне изведнъж .
Гугутките по стълбовете гукат ...
  119 
Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
  200 
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
  94 
Червеният шлейф, развяван в нощта –
въздишка на залеза ален, трептящ.
Изгарящо страстна, жадна душа
лети устремена към златния час.
Вселени създава, вдъхва живот ...
  52 
Dreaming of you
Dreaming of spring
I'm stuck in this cold weather
Can't take a breath even for free.
Nights are cold ...
  78 
Ветрецът си вие.
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.
Заглеждам вълните. ...
  119 
Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
  91 
***
Имам мечти и търсят небе
на което да се разстелят,
после им правя съновидение
и път по който да зреят! ...
  113 
Усещаш я като начало.
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
  192 
На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
  167 
А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
  125 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  239  14 
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
  64 
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
  112 
Спри
там
където
горе
става долу ...
  129 
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
  91 
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
  105 
Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
  97 
Предложения
: ??:??