4023 резултата
Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед, ...
  35 
Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо, ...
  21 
Когато ме целунеш…
Когато ме целунеш…
времето спира, тишината се създава,
и отеква през денем и нощем
на сърцата ни в един ритъм. ...
  16 
Затопурка вън зима смълчана
(тъкмо студ за дебели терлици);
ръсна снежно брашно над хармана…
Дядо пълни филджан от ибрика.
Светлината се с блясък насища… ...
  111  10  15 
Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди, ...
  22 
Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето. ...
  22 
С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...
  31 
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...
  46 
Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...
  35 
Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...
  115  12 
Есен
Със огънатите клони
в зрялата си красота,
в кръговрата от сезони
тържествува есента... ...
  35 
И хванати за ръце,
преплуваха дълбокото море.
Стигнаха до брега.
После изкачиха висока
планина. ...
  31 
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!... ...
  47 
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
  103  14 
"Циганското" лято
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо--зли... ...
  34 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет –
веят топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  31 
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  31 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  21 
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...
  100 
Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...
  44 
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
  46 
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
  102  12 
Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата. ...
  23 
Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
  46 
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
  84  12 
Теменужено ми ухае сънят
и утрото се усмихва на пролет,
пиша на лист радост в деня
и пуснах мечтите във полет!
Преди да отворя очи взех съня ...
  22 
Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...
  25 
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
  102  11 
Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...
  22 
Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...
  26 
Крача по пътеката от времето похабена,
от смразяващата пустош така заобиколена.
Мрачни мисли пръскат като порой,
удрящи силно повърхността без покой.
Депресията тихомълком пригърмява, ...
  33 
Вървя по улицата пуста и мокра,
покрита с павета, напоени от дъжда.
Притихнала в своето безвремие, но не самотна,
отдала мислите си на спомена за града.
Там, на гарата, където видях те аз за първи път, ...
  35 
Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.
  37 
Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен ...
  97 
Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...
  99  15 
ПО ДЕБЕЛЯНОВ
Спи
градът
в тъмите
тихи. Бродя ...
  65 
Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...
  97 
Денят полека си отива
изпратен от парлива песен на щурче.
Светлината бавно се отмива
от сълзите на вечерното небе.
Вънка мръкна и градът заспа. ...
  44 
Зелена пролет в топъл сън и цвят,
красив, като очите на момиче,
несръчен вятър, птича песен срича,
кокичетата, само те не спят
пробуждат се врабците и летят ...
  84 
Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...
  49 
Предложения
: ??:??