3948 резултата
Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети ...
  10 
Небето алабастър е излъскан
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари ...
  46 
Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...
  42 
За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
  90  13 
Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.
Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.
Гларусите бели в редица са строени, ...
  50 
За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
  15 
Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...
  48 
Ето ги, отвън се сипят -
Бели, нежни чудеса.
Дървета, къщи, всичко кичат,
със белоснежна красота.
Вълшебни мънички кокетки - ...
  84  14 
Късна есен гората съблече,
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.
Дъжд и вятър листата подгони ...
  22 
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...
  75 
Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят ...
  196  18 
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена, ...
  23 
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
  53 
Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...
  27 
Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...
  79 
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
  69  11 
Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти... ...
  16 
Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...
  18 
Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...
  27 
Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...
  22 
На пръчката от дрян да закача
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг ...
  102  16 
Зимата не ще си присвои
ни лискащите ведра,
отде се спускат струйкащи пътечки,
ни обгорелите от дългото стоене
под короната на слънцето листа, ...
  17 
Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели. ...
  106 
Слънцето диня е жълто-червена,
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...
  68 
А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
  70  12 
Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...
  22 
Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...
  17 
Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...
  85  10 
Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...
  36 
Ноември се разбяга в надпревара,
за миг той впрегна всички ветрове.
В колесницата си вече остаряла,
решил е днес Есента да отведе.
Дрипав като уличен разбойник, ...
  73 
Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки ...
  61 
Тихо пристъпя зимата
към нас.
Дните ни са преброени.
Повейне мрачен вятър
с хладен глас... ...
  113  21 
Недописан стих
върху листче хартия,
топъл липов чай,
любимото ми сладко
върху препечева филия... ...
  31 
Изгрев като захарен памук,
в розови дантели по небето,
капе по вълните там и тук,
като ключ от щастие ми свети.
Пясъкът - златист, непипан смях ...
  71 
Жълтурчета сред килим от глухарчета-
вълшебни, кристални топчета!
Две се пръскват и зарята гръмва.
Безброй снопчета във въздуха,
падайки подават ръка за танц, докато се съмва. ...
  22 
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу, ...
  135 
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...
  86 
Есенна импресия...
И в тази утрин е мъглата рано
затиснала горите и полята –
реколтата отдавна е обрана
и дреме във очакване земята... ...
  26 
Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.
Проскубаната есен пак подскача, ...
  63 
Премръзващ,
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен,
Криещ св във някой ъгъл, ...
  24 
Предложения
: ??:??