Пейзажна

5,1 резултата

Зима

Днес зимата разказва ми приказка,
нашепвайки ми с лекия снежец.
Отдавам се на меката й ласка,
вървейки към студения дворец.
Но няма как да споря вече с нея ...
40

Зима

Зимната прегръдка ни разяжда,
снежинките танцуват нежен танц,
кристалите от светлина се раждат
и правят фантастичен реверанс.
В сияен плащ дървета се обличат, ...
65 2 3

Бурята си отива

Бели облаци,
зад тях - дъга.
В далечината
бурята си отива!
Промъква се и ...
74 1

Сняг

Първи сняг като бяла надежда
покрива земната гръд, натежала
от есенни цветни килими.
Aла колко ли дълго ще трае
белотата му, никой не знае. ...
87 1

Монолог на горския човек

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...
143

Жътва

Песен пее сама,
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече. ...
202 2 1

Сън през декември

Сънувах слънчогледи в лятно време
и ясното небе, кристално синьо,
как плуват в него облачета бели
и вятър запилян в косите ми игриво.
Сънувах, но знаех, че е само сън, ...
222 3 3

Най-бялото и нежно съвършенство

Съвършенството си има своето лице
(всъщност, те, лицата, са безчет)
То е крехко, сякаш изрисувано с перце,
но не търси го в творчеството на поет!
И въобще, в създадено от хората, ...
251 2 6

Декември с надежди

И този декември дойде,
пристъпи бавно, студено…
Намръщен, като малко дете
без сняг е, гледа смутено.
Очаква света да събуди, ...
266 1 6

Кралицата на всичките сезони

Не е скулптор, а извайва
чудеса от белота.
Очите и сърца омайва
с нежна снежна красота.
Не е художник, а рисува ...
336 2 11

Къде си ?

Къде си ти? Къде си ти?
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...
265

Когато назад се обръщам

Връщам се, скъпи мой, връщам се –
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте, ...
206

Зима и любов

Пристига зимата като принцеса бяла
и всяка наша дума е любов.
Притихва в джоба, ни утеха закопняла,
нашепва ни в сърцата благослов.
Дърветата са булки със одежди бели, ...
371 2 6

В средата на мечтите

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...
349 3 8

Зимна премяна

Над земята се спуска с пухкав, снежен воал,
зима нежно възкръсва в стъпки есенни с кал.
Да събуди за обич всяка мъничка твар
и очи да притвори в небосвода изгрял.
Тя във в бяла прегръдка чудни мрежи преде ...
338 4

Белоснежна красота

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...
581 7 19

Зимен ден в с. Орловец

Навън се сипе бяла тишина,
кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час, ...
421 1 1

В очакване на чудеса

Златната есен с жълта палитра
безусловно красива е, няма и спор.
Но чувства, които дете ще изпита,
щом снежко затрупа познатия двор -
съвсем несравними. ...
278

Летен миг

Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
199 1

Ноември с елек

Денят е слънчев, за разходки.
В морето плават платноходки.
Лъчите галят нежно с топлина.
А днес е ден през есента.
На плажа палавници бягат смело ...
209 4

Всичко е преходно

И лятото е вече само спомен
с цвета на лист от вятъра отронен,
с вкуса солен на морските вълни
и топлината на отминалите дни.
Студът пристига на талази от Сибир ...
248 2 8

Някаква градинска Ева

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
192

10 години

Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...
187

Думи в тишината

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
160

Зимна картина

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
226

Моите мъгли

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
249 2

Листопад 🇷🇺

Ноември винаги е малко тъжен,
заради дъжда, мъглите и сълзите
на капещи капчуци по стените
на къщите, които сгушени
сънуват сънища седефени ...
271 5

Снежен метеж

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...
239 1

Ноември е тук

Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...
263

Сърцето е море

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...
478 2 5

Плахичко сърце

- Мамо, мамо, погледни!
Нещо в храстите пълзи
или движи се комай,
сякаш е килим безкрай.
Сякаш тупка барабан, ...
217

Сбогуване с октомври

Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...
300 1 5

Октомври отмина

Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила ...
522 3 9

По следите на есента

Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти, ...
506 5 15

Буря

Свистят на бурята конете огнегриви,
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...
221 1

Есенно преображение

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
249 1 2

Средкосмично

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...
320