4126 резултата
Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...
  14 
АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет. ...
  44 
Бързо от леглото ти стани.
Мутрата с шамари събуди.
В банята студена вана си вземи.
После в огледалото се погледни.
Голичък си, като охлюв блед, ...
  128  21 
Нощ в открития Океан...
Океаните заемат ¾ от
площта на планетата
Факт
На залезът омаята остана ...
  11 
Време заспало на хора забързани,
загубили смисъла в един пълен с илюзии
свят...
Време на всеки трепет, слънчев лъч ,
миг на смях и тъга . ...
 
Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града ...
  64  10 
Животът е пълен с гами и притчи
в един голям кръговрат.
С бели и пъстри картини
в големия чудодаен и
приказен сън на този наш ...
  23 
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
  35 
Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...
  53 
С последен лъч живот по залез,
денят въздъхна и заспа.
А под клепките склопени,
пламнаха и заиграха
силуетите на нощни същества. ...
  49 
Припадат сиви петна...
А небето напролет е щастливо!
Слънчев залез. Птици игриво
събират деня с нощта.
Къде сте нежни звезди?! ...
  73 
Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак... ...
  27 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  30 
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  47 
Върви из поля и ливади,
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни ...
  38 
В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...
  51 
Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае! ...
  64 
Бели нóщи...
Пак нощга е преляла от пролет
и от топли, добри ветрове́...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове́ – ...
  42 
Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата ...
  114  22 
Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ ...
  58 
В предутринния злобен мегаполис
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
  266  10  20 
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...
  92 
Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град.
Тича ...
  41 
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
  58 
Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само, ...
  64 
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
  111  10 
Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...
  54 
Зелени листа,
Зелени треви,
Сърцето ридае,
Сърцето кърви...
Цветята цъфтят, ...
  43 
Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти? ...
  76 
Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...
  190  24 
Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...
  102 
Някъде там са те все още
сгушени, във Стара планина.
Едно време било село Щъркелово
- а сега е град...
Помня покривите и стрехите, от заводските комини почернели. ...
  73 
Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...
  41 
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
  203  25 
Вълничките плискат, а гларуси пляскат,
небето чисто, Слънце припича.
Влюбени двойки по плажа се мляскат,
а някаква русалка отсреща ме привлича…
Крещят дечица, пък майки ги гонят, ...
  67 
Блещукащи съзвездия,
разпалени сияния,
лицето ти е в златна светлина!
Изгарящи мечтания
издигнати с дерзания ...
  47 
Ливади, ливади - каскади зелени,
пръснати в тях,
греят Глухарчета -
сякаш пръски са
от Слънчев смях.
  38 
Мъгла - пълно покритие!
Разпятие съм
между Покрусата и Възторга.
В мъгла - плътно укритие -
пряка Видимост ...
  59 
Март! Скрипа бодро снегът-
в такт с моите стъпки.
Приклякват вече за старт
на Дряна най-нетърпеливите
пъпки.
  33 
Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...
  54 
Предложения
: ??:??