4 934 резултата
Спри
там
където
горе
става долу ...
 
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
 
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
  40 
  29 
В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
  17 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  115  14 
В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
  47 
На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...
  51 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  83 
Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...
  64 
Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...
  136  13 
Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...
  69 
ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
  125  16 
Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
  103 
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
  55 
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
  63 
През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
  47 
Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
  76 
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
  66 
Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
  147  14 
По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
  45 
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
  72 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  59 
В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
  62 
Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...
  54 
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
  95 
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
  53 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  131  14 
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
  71 
С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...
  169 
Тихо рони се той,
сякаш милион сълзи се изливат.
Чу се от накъде гръмския вой!
Хора набързо притичват.
А нейде ей там ...
  62 
Туй нещо що звуци вади
толкова вълшебни!
Нежно душата гали
със клавишите си звездни!
И нечий глас отзад се подава, ...
  54 
БЯЛО И СИВО
Болезнено бяло в градината,
безсмислено сиво в душата...
Пътеката, плахо премината,
ме води към бездна позната. ...
  85 
През долините текат пенливи реки, успокояват ни с живи звуци и обновяват горските пътеки.
Духа вятър, жълто мастило изрисува плодовити почви, а отгоре птиците се обаждат, танцуват под дъжда, чуруликат по клоните, къпят се във въздуха в маслата на Слънчевите порои.'
Дърветата са високи кули, а камъни ...
  106 
Звездички от небето падат
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...
  115 
Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...
  119 
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...
  103 
В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
  85 
Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...
  60 
Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...
  92 
Предложения
: ??:??