4 694 резултата
Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...
46
1
4
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
197
10
27
Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
32
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
55
2
4
Пролетта дойде на пръсти
и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.
Слънцето разпери длани ...
и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.
Слънцето разпери длани ...
33
Зимна вечер
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
26
На дъх се престорва
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм ...
водата
и възнак обръща небето.
Заключена в себе си
сянка съм ...
62
4
Тя, пролетта, не е дошла все още,
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...
59
2
8
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
39
Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
62
Всичко жизнено е спряло
шума и въздуха са в едното цяло.
Вятър спи–ниско по земята
а мъглата крие контраста в синевата.
На места проблясва някакъв живот ...
шума и въздуха са в едното цяло.
Вятър спи–ниско по земята
а мъглата крие контраста в синевата.
На места проблясва някакъв живот ...
57
1
1
Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
65
Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
65
3
5
Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...
37
2
Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
73
2
4
Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...
60
2
8
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
79
3
7
Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
201
5
7
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
68
1
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
172
9
Болестта ми - невярна любима
ме докосва с измамните пръсти.
И ми взима сърцето ранимо
ей такава, подвеждащо-лъстна…
Как прегръща ме с дива разблуда! ...
ме докосва с измамните пръсти.
И ми взима сърцето ранимо
ей такава, подвеждащо-лъстна…
Как прегръща ме с дива разблуда! ...
137
6
10
/апева ромб/
Чист
л а з у р.
Полъх. Гръм.
О б л а ц и р о й. ...
Чист
л а з у р.
Полъх. Гръм.
О б л а ц и р о й. ...
129
18
В памет на баба и дядо
Пътеките на птици в небосклона
оставят белокрилите си дири.
Вън есен – понагиздена кокона,
подтичва по стаените баири. ...
Пътеките на птици в небосклона
оставят белокрилите си дири.
Вън есен – понагиздена кокона,
подтичва по стаените баири. ...
125
6
8
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
120
2
5
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
187
15
12
Жадно да сгрее земя и лица
прокрадва се зимното слънце.
Упорито напира и пърха с крилца,
топлото време да върне.
Ту се показва, ту пак се скрива, ...
прокрадва се зимното слънце.
Упорито напира и пърха с крилца,
топлото време да върне.
Ту се показва, ту пак се скрива, ...
58
Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
70
3
5
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
159
4
14
Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
144
3
7
И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам ...
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам ...
91
6
15
Ръцете ми треперят
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява, ...
и вятърът ги строго брули.
Изстиват бавно, посинели
от жегата през юли.
Дъждът ги щедро напоява, ...
99
“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...
59
1
3
Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
159
7
15
Как очаквам лятото да дойде,
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
102
6
9
Цветята нощем са зловещи,
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...
защото нямат своя цвят.
Единствено звездите като свещи
огряват омагьосания свят.
Цветята нощем нямат име, ...
34
Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
96
5
9
Лъчи на святост,
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...
92
Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
75
Слънцето на юни за прекрасен ден изгрява,
сам посрещам светлия му лик.
Споменът у мен отново в утрото назрява.
Заливът събужда се велик...
Две души прегърнати аз виждам да се сливат - ...
сам посрещам светлия му лик.
Споменът у мен отново в утрото назрява.
Заливът събужда се велик...
Две души прегърнати аз виждам да се сливат - ...
61
3
Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
295
13
36
