face04 (Таня Кирилова)
163 3746
11.02.2008 г., 15:35 ч.

Бяла магия 

  Поезия
501 0 13

Ти помниш моите устни върху твоите, нали?

На хоризонта с птиците когато те докосвах, призори.

В съня се раждаха звезди и от пожара им

неистово се стичаха по миглите ти моите сълзи.

Сега е зима.

Навън снежинки гонят се безспир.

Омайват ни с вълшебството си бяло

и нежно ни рисуват румени страни.

Тихо приласкава ни сияйното вълшебство

и ни напомня, че се обичахме, почти.

Ръцете ни са парещи огньове.

В сърцата ни бушува полудяла страст.

А неми сме пред истината да сме двама,

грехът в очите ни загнездил се е пак.

Копнежът ни не спира да е струна.

Струи мелодия, по-дивна от преди.

Вещае ни любов красива,

от която няма да сме същите.

А щастливо ще останем слети,

с обич, от която няма да боли.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??