Бяла магия
Ти помниш моите устни върху твоите, нали?
На хоризонта с птиците когато те докосвах, призори.
В съня се раждаха звезди и от пожара им
неистово се стичаха по миглите ти моите сълзи.
Сега е зима.
Навън снежинки гонят се безспир.
Омайват ни с вълшебството си бяло
и нежно ни рисуват румени страни.
Тихо приласкава ни сияйното вълшебство
и ни напомня, че се обичахме, почти.
Ръцете ни са парещи огньове.
В сърцата ни бушува полудяла страст.
А неми сме пред истината да сме двама,
грехът в очите ни загнездил се е пак.
Копнежът ни не спира да е струна.
Струи мелодия, по-дивна от преди.
Вещае ни любов красива,
от която няма да сме същите.
А щастливо ще останем слети,
с обич, от която няма да боли.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
