face04
163 резултата
Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни ...
  873 
Съдбата поиска да мина през твойта стихия.
И тръгнах с искрица във шепи по трънливия път.
Краката ми мръзнеха от студ във окови,
но пазех с усмивка мисълта си за погледа скъп.
Колко пъти жигосваха ме с думи - фалшиви. ...
  985 
Достатъчно дълго
със теб сме си дружки.
Всеки път, щом е нужно,
протягаш ръка.
Като девица в бяла премяна ...
  864 
Не помня
как съм стигнала дотук.
Пред мене барман,
чаша със „Мартини”.
И огледало, ...
  838 
Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити ...
  860 
Не се събуждай, обич.
Прости решението ми
да се сбогувам без очи.
Егоистично е,
но нека само мен да ме боли. ...
  832 
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  877 
Когато тръгвах към живота,
устремът ми беше непокорство.
Учех се да плувам
в най-бурната река.
Водовъртежите ми бяха, ...
  918 
Със мечти те посрещам –
искрящи от вричане.
Като светла омая
от лятна дъга.
И пристъпвам ...
  936 
Къде ме водиш
в тези знойни утрини?
Сред зрелите жита,
що ширят се във плам.
И спомените ...
  860 
Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен. ...
  788 
Не вярваше, че можеш да се влюбиш.
Пресичал много улици-съдби,
наметнал вехтата си риза,
прегърбен днес се молиш за мечти.
Манекен без кукловод като въздишка. ...
  862 
Безмислица съм
В паяжини оплела
от безхаберие
монотонните си дни.
Безвремие от дишане, ...
  730 
Ще ти родя мечта
преди лицето си
да скрия в залеза.
А ти,
по пътеката ...
  953 
Да те докосвам в нощите ми лунни.
Като слепец напипваш своя блян.
И от звезден прах сърцето да е птица,
притихнало в моминския си свян.
Да те жадувам във мечтите без насита. ...
  997 
Мълчиш ли...?
Или просто тишината
по-силно от теб крещи?
Та ти обичаш да говориш.
При това нахално, ...
  881 
Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза. ...
  853 
Не-удобно присъствие
Удобно присъстваш
в дните и нощите ми.
Като чифт обувки
нахлузваш удобство ...
  753 
Стоиш на прага ми
и в мен се взираш.
Чудиш се - дали те помня?
Нима не виждаш,
че помня те - почти. ...
  785 
И тази нощ сънят пропусна ме в безкрая
на мимолетната ми орис от мечти.
А ти дойде със звездни полутонове
на музика, която само в мен звучи.
На пръсти стъпвам, за да не се разплаче, ...
  1136 
Стоя пред огледалото и се усмихвам.
Сама на себе си от спомена за вчерашния ден.
И май край мене времето се спира
да ме погледа как следите старателно прикривам.
А дъщерята на ръце със внука ми се смее. ...
  763 
Есен моя златокоса.
Дошла с последни слънчеви лъчи.
Прегръщаш с аромат на дъхави листа
и рониш дъжд от парещи сълзи.
Целуваш устните, пресъхнали за тебе. ...
  2155  10 
Към мидена черупка лятото пътува.
Подгонено от вятър с есенни крила.
А с песъчинките в сърцето ù прибира
любов била като милувка и съдба.
Ще пренощуват в пазвата ù ...
  863  17 
Отиваш си лято преди да е съмнало,
в мене утро от ласки на любими очи.
Със мъгли ми покриваш просторите
и безпътна оставам при изгрева,
с недочакани любов и мечти. ...
  905  13 
Да те обичам ме орисаха звездите.
Когато от небето влюбен дъжд
в очите ми най-нежно заваля.
Да ме обичаш те орисаха лъчите,
когато, с мойто име, ...
  1008  16 
Тръгвам си.
Мълчиш.
Един въпрос...
безумно мъчен,
без любов, ...
  971  12 
И пак ухае на липи през моя юни.
И пак по детски светнал е денят.
А слънцето хлапашки поздрав праща
на непорасналото в мен дете.
Усмивката ми с птича песен се понася. ...
  1145  18 
Прегърнах съня...
илюзия...
зная.
Въздъхнах...
мигът е... ...
  901  17 
Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака. ...
  834 
Сълзи запалих във луната от молбите си.
Дори небе ù подарих, че осиротяла е
и виждам как измъчена скърби.
А в черните и изгреви до залези,
от тъгата вече много ме боли. ...
  748 
В молитва ръцете ми дишат във бяло.
Молбата за помощ искри във сълза.
И от детската чиста душа се изтръгва
стон като цвете, родено от бистра роса.
По пътечка ме следва като слънчево зайче. ...
  1007  19 
Чуваш ли как пеят в очите ми славеи?
Как пресичат нощта ни с искрящи крила.
И по стените вълшебство рисуват,
за теб и за мен и любовта.
Във прегръдка се сливат мечтите. ...
  722 
Отключвам с нежни пръсти спомена за минало
на един дъх, било е в очите на сърна.
А сълзата днес е като шепотно докосване,
с дъх на чиста, утринна роса.
Мълчат в безсънни трепети, изживяни мигове. ...
  894  14 
Аз съм спомен, дошъл отдалече.
Като ромон на ручей от звездни гори.
Не докоснат от вятърни мелници
и не сънуван от греховни очи.
Посрещни ме в дома си със песен. ...
  1127  20 
Преболях те от дългото чакане.
Заледих и последният зов.
Заскрежих и плача на звездите,
и преди да се съмне, копнежа изтрих.
От тъгата воал си изплетох на тръгване. ...
  897  18 
Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.
Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.
В лазурните отблясъци позната до обръгване,
се спира в утринната си мъгла... сама.
Кръжат пространства с мамещо очакване. ...
  860  12 
Накъсани спомени в огледални отблясъци.
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони? ...
  894 
Пропуснах те във своето мълчание.
А ти открадна ми съня.
Сега съм пленник във очакване,
да ме погълнеш и в деня.
Надникна в мен и в миг светът ми рухна. ...
  1110  26 
В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат. ...
  944  17 
Във живи въгленчета се превърнаха сълзите.
Жаравата заплака с шепотни искри.
От сенките на спомена във танц се разгоряха
вълшебните милувки, както някога преди.
Душа, разпъната във свойто откровение. ...
  844 
Предложения
: ??:??