Бяла пепел
Без милост остър, леден вятър,
дърветата безсилни не оставя
и пепел бяла, като топъл вей,
как пада на земята, защитава...
Студена красота – вълшбна гледка,
как скърцат заледени клони
и рибата, във заледена клетка...
Природните – неписани закони...
Дълбока и студена пелена, от бяла пепел,
където своето убежище намират...
Останал някой, не заспал, усетил
целувката на ледената зима.
Прекрасна, бяла пустота,
със лед покрита е реката – буйна,
спокойна вече в яростта,
... изгубена след есента, далечна и желана, бързоструйна...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
