Бяла пепел

5.01.2008 г., 16:02 ч.

Поезия

600 0 4

Без милост остър, леден вятър,

дърветата безсилни не оставя

и пепел бяла, като топъл вей,

как пада на земята, защитава...

Студена красота – вълшбна гледка,

как скърцат заледени клони

и рибата, във заледена клетка...

Природните – неписани закони...

Дълбока и студена пелена, от бяла пепел,

където своето убежище намират...

Останал някой, не заспал, усетил

целувката на ледената зима.

Прекрасна, бяла пустота,

със лед покрита е реката – буйна,

спокойна вече в яростта,

... изгубена след есента, далечна и желана, бързоструйна...!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.