4.11.2009 г., 22:50

Бяла съм

2.2K 0 18

 

                                                На мама, за предстоящото събитие...

 

 

Бяла съм, мамо,

бяла и хубава,

с тихи стъпки

към него вървя,

виж го, чака ме,

гледа ме влюбено,

обещава ми

целия свят.

Не плачи,

знам, че плачеш от радост,

ала днес

не желая сълзи,

подарявам му

своята младост

и букет

от безумни мечти.

Виж ме, мамо -

бяла и хубава,

на ръката ми

пръстен блести.

Той ме взе!

А сега да празнуваме,

само, моля те,

ти не плачи...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Слънчогледче
  • Честита годишнина!Много здраве и щастие ви желая, пълна къща със сополиви хлапета!...Дано и след години да сте толкова щастливи като сега! Поздрави!
  • Разплака и мен , нали и аз съм майка!бъдете многооооооо щастливи!И съжалявам за закъснението!
  • Благодаря ви, цун
  • Късно видях, но не пречи да те поздравя и аз!
    Бъдете много здрави и много щастливи, милички!!!
    ( а майките са за това - да плачат и от щастие!)
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.139165.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/2de5338e0dfd2279f35c4776963b6761.gif" border="0" /></a>

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....