Бялото в мен...
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави...
Доброволен роболепник...без душа...
Търсиш му рая, но все нещо те тегли към ада...
Трудно е като знаеш лесното и десет заповеди за грях...
Но това е титла за цял живот, с корона от тръни..
Сам в своята голгота....
Разпънат, но е между твоите мисли, а чужди апотеози...
Спасение има, избери бялото в теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чонкова Всички права запазени
