7.10.2009 г., 15:15

Бясна

937 0 11

 

 

 

Бясна

 

Като  торнадо  си,

водена от  своята  омраза.

Все фучиш,ревеш

и рани  правиш с  всяка  фраза.

 

Недей да въсиш  вежди.

Усмихни се днес

не свършват  с него твоите  надежди

туй  е мойта „блага”  вест.

 

Недей сред нощ рева,

вината идва след това.

Очите ти са все червени,

а бяха  сини   и засмени.

 

Щом  мъжът  решил

и по друга  се вдървил,

остави  го да живее.

Друг по  теб  ще закопнее.

 

Ако всичко туй е фарс,

ще се  върнеш ти отново.

Ще съм  виновен  само   аз,

че подкрепих  лудостта със слово!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...