Бясна
Като торнадо си,
водена от своята омраза.
Все фучиш,ревеш
и рани правиш с всяка фраза.
Недей да въсиш вежди.
Усмихни се днес
не свършват с него твоите надежди
туй е мойта „блага” вест.
Недей сред нощ рева,
вината идва след това.
Очите ти са все червени,
а бяха сини и засмени.
Щом мъжът решил
и по друга се вдървил,
остави го да живее.
Друг по теб ще закопнее.
Ако всичко туй е фарс,
ще се върнеш ти отново.
Ще съм виновен само аз,
че подкрепих лудостта със слово!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени