Oct 7, 2009, 3:15 PM

Бясна

  Poetry
936 0 11

 

 

 

Бясна

 

Като  торнадо  си,

водена от  своята  омраза.

Все фучиш,ревеш

и рани  правиш с  всяка  фраза.

 

Недей да въсиш  вежди.

Усмихни се днес

не свършват  с него твоите  надежди

туй  е мойта „блага”  вест.

 

Недей сред нощ рева,

вината идва след това.

Очите ти са все червени,

а бяха  сини   и засмени.

 

Щом  мъжът  решил

и по друга  се вдървил,

остави  го да живее.

Друг по  теб  ще закопнее.

 

Ако всичко туй е фарс,

ще се  върнеш ти отново.

Ще съм  виновен  само   аз,

че подкрепих  лудостта със слово!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...