20.08.2008 г., 20:09

Бъдещето е наше!!!

920 0 2
Бъдещето е наше

Желая твоя ум, твоето тяло,
желая всичко, което си самият ти.
Искам теб и любовта ти,
искам за мен душата ти да копнее.

Нека нощем в съня ти да идвам
и в съня ти теб горещо да целувам.
А през деня наяве да ме виждаш,
защото ще си признал, че ме обичаш.

Искам мислите ти да узная
и да те попитам какво съм аз за теб.
Жени, знам, много си познавал,
но за мен е важно след мене друга да няма.

Желая теб, желая всичко в теб,
желая сутрин да се будя до теб,
а вечер до тебе да заспивам,
топлена от любовта, с която ме целуваш.

Искам до мен да бъдеш през деня,
искам с мен да заспиваш вечер.
Нощем да ме будиш и да ме любиш,
знаейки, че бъдещето завинаги е наше.



Гр. Хасково
02.07.2006 г./ 21.42 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магдалена, благодаря ти за хубавите думи! Наистина! Стихотворението "Бъдещето е наше" беше написано преди две години, когато все още не бях срещнала мъжа, когото обичам! Въпреки това, самият текст е подходящ да изрази любовта ми към любимия мъж... Обичам го безкрайно и искам да бъдем щастливи заедно.
    Поздрав!
  • вашо е...!
    прекрасен стих...щастлив...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...