25.05.2011 г., 23:01

Бъди като залива тих

1K 0 0

БЪДИ

 

Бъди като залива тих,

във който аз след буря се завръщам.

Бъди като ручей пенлив,

във който в тежък ден се изкъпвам.

 

И икона безсмъртна бъди –

коленичил пред теб се пречиствам.

Бъди ти спокойни води

и далечна бъди ти, и близка.

 

И скала бъди ти за мен

непристъпна,

та доде стигна до теб –

все едно по жарава съм стъпвал.

 

Бъди ти все тъй недостъпна,

та всеки ден за теб да воювам

и пред теб да се спира дъхът ми,

и ума си по теб да изгубвам.

 

И извор в пустиня бъди –

аз да съм жадният пътник,

живителна влага в тебе открил.

И деня тревожи, и съня ми.

 

Бъди ти плачеща върба,

над мене нежните вейки склонила.

За миг под теб да потъжа,

за нов път от теб да взема сила.

 

Бъди за мене нежен бриз,

от морето дошъл необятно,

на рамо мъжко да потъжи

и никога ти се не връщай обратно.

 

Бъди за мене нежен бриз,

винаги готов да помилва

и намирай в мен, както преди,

и нежен дух, и чувства силни.

 

И леглото бъди ти примамно –

умореното тяло в теб да почива,

да чезна в мгновенье безкрайно

и никога от теб да си не отивам.

 

Бъди ти безкрайно поле.

И грешна бъди ти, и свята,

та доде стигна до теб,

във болка аз да се мятам.

 

22.01.2010 г.

София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...