16.05.2009 г., 19:18

Бъди за мен танцуваща звезда

2.3K 1 50

 

 

 

 

 Бъди за мен танцуваща звезда

 

 

                      "Само този, който носи хаос в себе си,

                        ще роди танцуваща звезда" - Ницше

 

                                      (на Звездичката ми...)

 

 

Бъди за мен танцуваща звезда,

свенливо през стъклото да наднича,

приседнала за малко във съня,

с Луната на купон след туй да тича...

 

 

Бъди за мене оня див стремеж,

поляните със разцъфтели макове,

пероните, затихнали в копнеж,

в очакване на закъснели влакове...

 

 

Кинжал бъди! - забит ми във гърба

и камък във лицето, щом ти стиска!

Любов бъди!... Във скулптурна творба

извайвай ме!... Тъй както ти се иска...

 

 

Бъди ми Смърт!... Последен лъх студен

и Рай след туй, възпяван от мнозина!...

Бъди ми бриз в прегарящия ден,

във сняг дълбок – спасителна пъртина!...

 

 

Бъди ми хляб!... Ту сладък, ту солен...

И залив тих... Уютен... За двамина...

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • осмели се, Боряна...
    любовта, може би те чака там зад ъгъла...
    ще спирам вече, защото, ако знаеш в колко ставам сутрин...не е истина!
    приятна вечер ти желая!!!
  • дано я изпиташ, Боряна, защото определено си струва!
    някой ден ще се заговорим за любовта описана в книгата "Опити" на Монтен.
    има страхотни и много истински разсъждения вътре!
    нямам много лирика, но каквото имам е определено преболедувано и в никакъв случай не е изсмукано от пръстите!
  • Да сте живи и здрави, Аги! Прекрасен стих си й посветил! Дай Боже на всекиму такава звездичка!
  • Невероятно не спирайте да танцувате
  • Страхотно! Много ми хареса!
    .............
    "Кинжал бъди! - забит ми във гърба

    и камък във лицето, щом ти стиска!

    Любов бъди!... Във скулптурна творба

    извайвай ме!... Тъй както ти се иска..."
    Много силно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....