Българино...
смело челото откривай
пътищата с ветрен плуг
жънат във кръвта ти сили.
Из просторите широки,
изпод буци сняг дълбок
с птиците лети високо
с огън разтопявай нощ.
Разцъфтявай с пролетта
с хубост във гърдите дишай
от тревицата зелена
научи се да обичаш.
Българино, черпил мъдрост
от земята свята, силна
утолявай свойта жажда
с вечен пламък гордо минало!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиджан Паравиджан Всички права запазени