14.09.2006 г., 13:45

Българино...

1.1K 0 5
Българино, братко скъп
смело челото откривай
пътищата с ветрен плуг
жънат във кръвта ти сили.
Из просторите широки,
изпод буци сняг дълбок
с птиците лети високо
с огън разтопявай нощ.
Разцъфтявай с пролетта
с хубост във гърдите дишай
от тревицата зелена
научи се да обичаш.
Българино, черпил мъдрост
от земята свята, силна
утолявай свойта  жажда
с вечен пламък гордо минало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиджан Паравиджан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за стиховете ти днес. Напоследък имаме все по-малко поводи да се гордеем с настоящето. Не е толкова славно, но надявам се поколенията след нас да оценят, че не ни е било никак лесно.
  • Харесва ми стихът ти Сики! Браво!
  • Напротив, в България останахме само българите, Герганче. Най-лесното е да си вдигнеш чантичкта и да си тръгнеш. Мисля, че се изисква многосмелост да останеш и да се бориш с несгодите.
  • Това е вторият стих, който чета от теб на тази тематика и отново много ми хареса!!!
    Поздрави!!!
  • Този стих е много хубав, но не вярвам в България да са останали още българи...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...