11.01.2023 г., 14:09

Българино

1.1K 0 0

С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.


Анти-хуманни проекти родиха се от недрата
на европейски кратуни гонещи интерес с делата.
Нов ред вече иде по сценарий стъкмен от елитът.
Ненужното ще погине, а устоите ще се сринат.


Едно е да имаш държава, друго глутница в нея.
Ден след ден я затриват, на народен гръб си живеят.
Мирът е лелеяно нещо, но постига се само с морал.
докато някой пробуден не съзре позорен капан.


Душите ни вързани между хляба и ножа
препускаха милите за дребни стотинки във джоба.
Отвикнали на лоялност, прогизнали в обещания
при всяко гласоподаване и партийна кампания.


Алчни и лакоми не свършващи се чиновници
до капка изстискваха народните ни възможности.
Уж безпартийни, а лапат с паста си юнашки
от Европейски поръчки и от консигнации пачки.


Но тук сме родени, тук сме израсли на тази земя.
Сърце не ни дава, да я зачеркнем просто така.
Нашите корени здраво захванати, още държат ни.
Никой не може с измислени ценности от нас да изтръгне.


Господ и цар винаги са далеко.

Пука ли му на някой за нас?
Българино, брате, Човеко!

Не гъни колене, не се предавай  без глас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...