Българийо, ти необятен земен рай,
природа дивна с красота без край!
Планински хребети, реки, море
в недрата ти оглежда се лазурното небе.
История носиш в сърцето си ти
за хляба, за корена, за героични съдби.
Когато била съм от тебе далече
от славея чуден, от пясъка млечен,
от родната къща с детски игри,
от въздуха свеж в омайните висини.
Ах, как скърбеше моето сърце
как плакала съм нощем с отчаяно лице- ...