България

Планината се издига на високо,

поглед в небето устремила.

Реката е прохладна и дълбока,

речен животински свят е приютила.

Поточета буйни и студени,

в скалите скрити и под сенчести дървета.

Пътят се вие между нивите големи,

градини цветни и поляни зелени.

Красиво е в гората иглолистна

между смърчове, борчета, ели –

светлината пада като мъниста,

дочуват се пенливите води.

Реката там върви бурно сред скалите

и се чува звук от водопад,

малко встрани от речното корито

огромни камъни около брега се редят.

Разперили клони широколистните  дървета

проблясва нежно синьото небе.

Ухае на липа, на люляк, минзухар жълтее

и жълъдчета падат върху свежата земя.

Крушата плод  е  насъбрала,

ябълка до нея там стои

и вишната в червено се обагря,

акцията в перлено струи.

Кестен тупва там между листата,

паднали от вчерашния дъжд.

Свежа е, изкъпана гората,

зайко хуква през храстите изведнъж.

Катеричка се стрелна по дървото,

кълвач зачука по болното стебло.

Стадо овце блееха долу в тревата.

Конче тичаше в тръс.

*******************************************

Красива е нашата

страна България.

Трябва не да искаме,

трябва да дадем.

Да бъдем ний добрите

на бъдеще наследници,

в ръцете децата

с любов да я предадем –

всяко земно кътче

и бистрите реки,

ручеи пенливи и студени,

величествени планини,

нивя, дървета плодородни,

красиви билки благородни.

Природата пазете я,

тя над нас ще бди!

19.03.2012 г.