България

Умността е забранена със закон.

Думите ù – бежанци проклети в

разделение.

Идеологии. Апологети,

очертали лицето на българофобията,

но върли противници на ксенофобията,

без шанс за националното единство.

Мъртва си, Българийо. Мъртва си. Ни вопъл, ни стон.

Паметта е осквернена със замах.

Миналото – нелегален емигрант

в джамия-черква. На нея - транспарант:

„Не вярвам, не мисля, не помня, не знам

и нямам дори капчица срам,

че съм всякакъв, но не и българин достоен.“

Убиха те, Българийо. Убиха те. Без жалост и страх.

Мисълта е насинена от юмрук.

Духът ù – председателят на ДАНС

with him. И няма разум, даже шанс

за Истината. Тя тук е закачлива конспирация –

продукт народен на просташка екзалтация и

и ударна фриволност. Хайде, българи. Към ешафода.

Висиш, Българийо. Висиш. Сега и тук.