България ли?
Де е?
Точица на картата обятна.
Линия на ръката ми непонятна.
Пътят на живота ми неизвървян.
Уж от там минава, а сега гледам го... в застой.
Мечта възвишена имам аз за теб.
Някой ден всичко да ти е може би наред.
Някой ден държавата да процъфтява.
Някой ден управата да вземе и да управлява.
Някой ден да виждам хора аз щастливи.
Някой ден да те редя отново, дай Боже, в рими.
Някой ден да се завърна да живея в тебе, тачейки те също като едно време.
Някой ден, но не сега, любима моя, Българийо една.
Как зеленееш ми в очите,изпълваш с гордост ми ти гърдите..
на погледа ми пак изскача спомена за Самуила и Батак.
Връх Вола как червен е,напоил земя за тебе, уж патриоте тъй голям, държавата си си забравил.
Българийо велика, за тебе аз мечтая.
За тебе аз бленувам, а дълговете ти не ще изкупувам…
Децата ми не ще робуват на политици корумпирани и оглупели.
Които до нищо друго освен мизерия не биха ги довели.
Сънувам те през птичи поглед и надаваш лъвски вой,
очите ми трептят, а мишките
дето нарекла си ги граждани, не спират да цвърчат.
Българийо на длан, развий се!
Точица в сърцето ми стоиш,от векове създадена си, не и да мълчиш !
© Тонина Такова Всички права запазени
и обич към родината! Дано най- после се оправи.