България ли?

Де е?

Точица на картата обятна.

Линия на ръката ми непонятна.

Пътят на живота ми неизвървян.

Уж от там минава, а сега гледам го... в застой.

Мечта възвишена имам аз за теб.

Някой ден всичко да ти е може би наред.

Някой ден държавата да процъфтява.

Някой ден управата да вземе и да управлява.

Някой ден да виждам хора аз щастливи.

Някой ден да те редя отново, дай Боже, в рими.

Някой ден да се завърна да живея в тебе, тачейки те също като едно време.

Някой ден, но не сега, любима моя, Българийо една.

Как зеленееш ми в очите,изпълваш с гордост ми ти гърдите..

на погледа ми пак изскача спомена за Самуила и Батак.

Връх Вола как червен е,напоил земя за тебе, уж патриоте тъй голям, държавата си си забравил.

Българийо велика, за тебе аз мечтая.

За тебе аз бленувам, а дълговете ти не ще изкупувам…

Децата ми не ще робуват на политици корумпирани и оглупели.

Които до нищо друго освен мизерия не биха ги довели.

Сънувам те през птичи поглед и надаваш лъвски вой,

очите ми трептят, а мишките

дето нарекла си ги граждани, не спират да цвърчат.

Българийо на длан, развий се!

Точица в сърцето ми стоиш,от векове създадена си, не и да мълчиш !